Изглед от върха към град Берковица

Крепост и лесопарк “Берковско кале”

Крепост “Берковско кале”
Първи разкопки: 1961г.
GPS координати: 43.242111, 23.124694

Крепост “Берковското кале” е паметник на културата с историческо значение. Архитектурните разкопки започват през 1961г. Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност с отделни помещения между тях. Във външната крепостна стена са включени и две базилики. На югоизточния склон са разкрити археологически материали от тракийско селище. След него през римската епоха тук има живот, свързан с рударството и добива на злато, но укрепяването на Калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение става през IV-Vв. Открити са архитектурни детайли – колони, капители. Събрани са различни материали – керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети.

Калето при Берковица има зрителна връзка с много от крепостите по поречието на Огоста, Бързия, Ботуня и Златица и при добра сигнализация лесно е включвано в отбранителни действия.

11751739_10153479951036838_2086638322066211741_n

Как да стигнем до крепостта:

Калето е горист хълм (515 м.н.в.). Той се издига на север като ветробранна стена и естествен лесопарк на Берковица. Чрез широко ларго зеленината на хълма навлиза в центъра на града. От ларгото по мраморния мост на Берковска река и край стария хотел-ресторант „Мрамор“, по асфалтираната алея или по естествените пътеки, се излиза на поляна, където е бившия ресторант “Ловен дом”.

Изглед от върха към град Берковица

Изглед от върха на крепост “Берковско кале” към град Берковица

От поляната при Ловния дом, нагоре през боровата гора, се излиза на полянка. Над нея е валът, който някога е служил като предкрепостно отбранително съоръжение, а днес отделя археологическата база от крепостта.
Берковското кале е известно още от миналия век. Пръв го отбелязва Феликс Каниц. Константин Иречек съобщава за останките от зидове на берковското градище. Вацлав Добруски също пише за Берковското кале, а Борис Дякович подробно го описва и прави първата окомерна скица. Сондажни проучвания и археологически разкопки тук се правят от 1961 г. под ръководството на ст. н. с. Димитрина Джонова.

По-голяма част от Берковското кале днес е проучена. Разкрита е почти изцяло външната крепостна стена от късната античност. Разположена по един от хоризонталите на възвишението, тя е изградена от ломен камък и бяла хоросанова спойка с примеси от дребен чакъл. Дебела е 1,30 м. На различно разстояние от нея е изградена втора, вътрешна стена, която има същия характер и дебелина. Между двете стени има отделни помещения.
Крепостната порта все още не е разкрита. Може би е от север, където крепостната стена е напълно разрушена. Това разрушение става вероятно през 1876-1877 г., когато османлиите мобилизират населението в Берковица да прави път до крепостта и вал върху втората крепостна стена. Върху вала поставят топове. Феликс Каниц пише, че „възвишението, на което се намираше крепостта, беше заобиколено от здрав редут“.

Църкви:

 

Към късната античност принадлежат и двете църкви, включени във външната крепостна стена. Едната, на южния склон, е трикорабна, едноабсидна, с открит притвор. Абсидата (олтарно пространство) отвън е тристранна, а отвътре – полукръгла, със синтрон и място за трона. Отделните кораби на базиликата са разделени от зидани стълбове. Органичната връзка на базиликата с крепостната стена, както и намереният фрагмент от надпис, дават основание (според Димитрина Джонова) да се отнесе към времето на Хонорий и Теодосий II (408-421 г.). Архитектурната пластика – мраморни бази, капители, късове от колони, фрагменти от менза и др., говори за богат интериор.
Интерес представлява и баптистерият, изграден като самостоятелна кръщелна сграда с оригинално решение и изпълнение на купела.
В източния край на крепостта, към крепостната стена е разкрита изцяло още една раннохристиянска базилика. Тя също е трикорабна. Централният й кораб има една широка полукръгла абсида, северният кораб е разделен на две части, а южният по всяка вероятност е бил открит. От запад и трите помещения на църквата имат притвор. Датата на изграждането на тази църква се определя от конструктивната й връзка с външната крепостна стена, която се отнася към началото на V в.
Архитектурен комплекс от късната античност е разчистен в западната част.
След разрушаването на крепостта през късната античност (може би след Юстиниян), тук укрепителни съоръжения са издигнати чак през Втората българска държава. От този период засега са разкрити само отделни стени в западния сектор на Калето и фортификационно съоръжение на третата тераса, върху най-високата част от хълма. То има правоъгълна форма с дебели до 2 метра стени, зидани от ломен камък и кал с дървени пояси. Намерените тук материали и монети на Иван Страцимир подсказват, че са от ХIV в.

На посочения линк може да прочетете допълнителна информация за базиликите в крепостта – http://svetimesta.com

Източник снимки – http://svetimesta.com

 

Фотограф: Йордан Йорданов / Photo Shots /
 
 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s