Часовникова кула

Часовниковата кула, разположена в центъра на град Берковица, е един от символите на града наред с мрамора, връх Ком и красивата, очарователна природа. Днес тя е обявена за паметник на културата от национално значение и е една от най-старите действащи часовникови кули в България – от 1762-1764 г.

Часовниковият механизъм и до днес работи без проблем, отмерващ час по час живота на берковчани още от времето на отеца от Атон. В миг на камбанен звън, погледнете хората – спират се, броят, едни се тюхкат , че са закъснели, други – с одобрителна усмивка, че са „в час“ – продължават напред – бавно и спокойно. Животът си върви без излишна нервност – час по час; така, както е вървял през вековете, още от времето на Паисий.

Година на създаване: 1762 – 1764 г.
Автор: неизвестен
Височина: 21,24 м (цяла конструкция) / 11,80 м (квадратно тяло)
Координати: 43°14’14″N 23°7’24″E

Повече информация за градежа на кулата може да научите в следващите редове.

История:

Всеки я вижда, чува ударите ѝ, но на пръсти се броят тези, които знаят историята и предназначението ѝ.

Във връзка с развитото занаятчийство и работата на турската администрация, турци и българи са почувствали необходимостта от един общ знак за приключване на производствената и служебна дейност. Така се идва до идеята за построяване на часовникова кула – ярък символ на икономическия и културен възход. Житейската необходимост и значението на майсторското ѝ изграждане се осъзнавали от българи и турци и те, общо взето, правилно оценили развитието на бъдещия център на града. По това време главната улица – „Чаршията”, с дюкяните и пазара – е обхващала пространството на днешната транспортна улица. Мястото на кулата било определено до българската (Варошлийската) баня, която в последствие била съборена.

Строежът на кулата бил извършен от местни строители с ломен камък от с. Гинци, а часовниковият механизъм е изработен в Букурещ от бесарабски българи. До Дунава той е докаран с волски шейни, а през Дунава – на сал и от там до Берковица – пак с шейни. Не се знае кой е монтирал механизмите. Има различни мнения относно годината на построяването на кулата. За точната година на строежа може да се съди по вградените вдясно, горе високо на източната страна на кулата, тънки червени тухлички, изписали годината на строежа по турски – 1178, което по християнското летоброене означава 1764 г. (Според М. Миланов, чиито бележки прилага авторът, строежът на кулата е започнал през 1762 година и може би окончателно е бил завършен 1764 г. – бел. ИВ). Мнозина берковчани настояват 1762 г. да бъде рождената дата на кулата, защото съвпада с годината с написването на Паисиевата история. Но нашата задача не е да правим нагласявания и съвпадения с историческите събития, а да дадем това, което е действителност.

изглед центъра

Въпреки всичко, часовниковата кула е ценен исторически паметник на гр. Берковица от Паисиевата епоха и е свидетелство за събуждането на един поробен и забравен от света народ, който се отърсва от робията си и вече по-осъзнато оценява своето минало и осмисля бъдещето си. Цялата височина на кулата достига 21,24 м, с отвори (мазгали) по стените, които – някои смятат – са за светлина, а други – за пушечна отбрана. Квадратното тяло, високо 11,80 м, е иззидано от камък с хоросанова спойка. Има 9 хоризонтални дървени пояса. На върха на кулата е бил поставен полумесец на специално съоръжение, за де се вижда отдалеч и да напомня жестокото и непобедимо господство на една агаларска власт. В деня на официалното влизане  на руските войски в освободения от тях гр. Берковица – 5.12.1877 г. след обяд – при голямо мнозинство от радващи се граждани и одобрителни възклицания, свалили съоръжението с полумесеца, поставил кръст, символ на победата на православието над мохамеданството, на свобода и независимост. От тук нататък, общи увеселения на берковчани и руси се устройвали всяка вечер пред кулата на площада с мелодични звуци на гайди, кавали и хармоники и ритми на кръшни хора, ръченици и казачоци. Русите с радост наблюдавали сърдечната картина и с още по-радостна усмивка добавяли: „Так и в Росии”. Така общите веселби продължили до заминаването на IV Харковски улански полк и няколко ескадрона и батарея от IV кавалерийска девизия на ген. Александър Иванович Арнолди от Берковица на 27.12.1877 г., в ден вторник, за София. Един поход, свързан с много трудности, при страшна зимна буря, поход на силна воля и велика идея.

Из „Легенди за Берковския край”, Геройко Милчев

Фото:

  • заглавна снимка и галерия – Йордан Йорданов / Photo Shots /
  • стари снимки – личен архив

Източници текст:

  • – „Легенди за Берковския край”, Геройко Милчев
  • – “Часовниковите кули в България”, Ивайло Иванов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s