ЛЕГЕНДА ЗА САМОТНИЯ БОР
Автор: Георги Генов
Разказвам я така , като са ми я разказвали чичо ми Симо Камисаро и учителите ми Геройко Милчев и Цветко Вацев …
Ей го там горе загледан в Балкана , на най – високата ливада – стои гордо , величествено – около ствола му , килим от красива , благоуханна и пъстроцветна тревица . Планинари от Берковица казват , че това е много ценна и лековита билка . Още навремето съм виждал поета – художник , учредителя на в. “ Ком “ и берковския туризъм Кирил Воденичаров /Кирчо Рукето/, с даскала Бочката Попов, Митко Моряка и чичо Кирчо Аптекаря береха и правеха някакви отвари от тази билка …
Живял по тези места левент овчар . Той припкал пъргаво след стадото си , балканския вятър развявал гарвановия перчем около ваклото му лице. Момите и жените се молели Богу, да им го пази ,че неговата свирня вливала в душите им животворен балсам.
Обичал Богдан , лична мома Радойка. Сравнявали красотата й със цветята , от звездите по – ясно греела и като слънцето светела ! Като тръгнела със стомните за вода , младите въздишали по нея , а старите скланяли глави пред красотата и скромността й.
Тези години , били черни години за българите. Тежък живот живеели нашенци под игото на турците …Плащали и за земята си , и въздуха дори .
В Берковица вилнеел зъл и омразен бей. Той отвлякъл в харема си красивата Радойка. Минали години, но нито разкошния живот които й предложил бея, нито слугите грижещи се за нея, могли да я накарат да си смени вярата . Но тежка мъката по род и любим , поболяла красивата българка. Бея обявил , че търси лекари , баячки, знахари от цялата страна за да й помогна. Обявил и огромна награда за успешно лечение …
Младия Богдан бил внук на билкова лечителка, която му казала лек за всички болести. Отива той при бея и му заявява, че може да излекува жена му. Условието било да види очите на болната.
– Добре – щом трябва …
Лекувал я овчаря два дни , на третия тя станала – все едно не е боледувала с месеци , здрава и весела !
– Казвай овчарю какво искаш : злато монети , злато накити , златни украшения, скъпоценни камъни , коприна , сърма …
– Нищо не искам , само ми си дай Радойка !
Беят се разгневил , но се сдържал , па продумал :
– Ела утре и си я вземи !
На другия ден Богдан отива да я прибере . Турците му я дават мъртва . Той грабва мъртвото тяло и се заизкачвал за към Балкана – горе на най – високата бикова ливада .
Още идната пролет , там се появил младия самотен бор .
КОГАТО НОВА ЛУНА ПОКАЖЕ СВОЯ СЪРП НАД КЛОНИТЕ НА САМОТНИЯ БОР , МОИТЕ СЪГРАЖДАНИ ПОГЛЕЖДАТ КЪМ НЕБЕТО И СИ ПОЖЕЛАВАТ ОБИЧ !
