Връх Ком

Старопланинският Ком издига своята исполинска снага до 2016м. над морското равнище и често плътните сиво-бели облаци, препускащи в едно с ветровете от западната ни съседка, рухват в него.

Върхът е със заоблено тревисто било, стръмен каменист склон от северната страна и полегат такъв от юг, покрит със зелен килим от ниска хвойна.По-забележителни върхове в района са Малък Ком и Среден Ком. Височината му е предпоставка за разкриването на внушителни гледки, най-очарователните от които, са в северна посока. Видими са град Берковица, град Монтана, язовир “Огоста”, околни села, различни по височина и терен планински масиви и горски терени, с пресичащите ги реки. По-леснодостъпен в сравнение с други по-малки свои събратя, той се радва на завидно внимание от страна на малки и големи, на любители и заклети планинари. Не са малко и ентусиастите, преминаващи стотици километри, за да могат да отправят поглед в посока “где се бели Дунав лей”. Връх Ком е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в хижа „Ком-нова“.

Стъпил с морни крака на върха, човек съзнава, че вълнуващото приключение за него едва сега започва. Сетивата се предават и отпускат в обаятелната прегръдка на планинската хармония, а ароматът на билки и планински треви отваря портите на друг, мистичен свят. Погледът се впуска бясно във всички посоки. Там, напред, тучни зелени поля милват остри зъбери, а в далечината, изваяни сякаш от вълшебно длето, ‘препускат’ едно след друго планински била. Стелещите се над тях меки облаци, пазят челата им от жаркото, пламтящо слънце. И дребни мушици, и гарвани, и всякакви твари. Вятър. Едно сте – човек и природа. Съзнанието е чисто, душата е спокойна. Там, на връх Ком, твоето приключение сега започва. Така, както всяка година започва и за онези смелчаци, които стиснали комско камъче в ръце, поемат с жар в сърцето към морето – пътуващите по най-дългия пешеходен туристически маршрут в страната – Ком-Емине.

Накратко – такъв е той, връх Ком – за едни – край, за други – ново начало. Един връх, посещаван от хиляди хора, променящ стотици съдби и даващ на всекиго шанс за ново начало.

Твоето приключение те очаква, ела на Ком и го вземи!

bsh

Чешма “Малинарка”

Фотограф: Йордан Йорданов / Photo Shots /

Един от символите на град Берковица е голямата чешма, носеща името “Малинарка”. Тя е изработена от розов мрамор и се намира на метри от центъра на града – по улицата вляво от Часовниковата кула. Красива и оригинална, чешмата предлага на берковчани и гостите на града прясна и чиста планинска вода на която да се насладят, докато съзерцават ширещия се в далечината берковски балкан. Чешма “Малинарка” е посветена на берковските берачки на малини, обикаляли покраинините на града през отминалите години. Тяхната красота и трудолюбие са били толкова пленителни, за да омагьосат и възхитят дори и ненадминатия Иван Вазов, посветил един от най-невероятните си стихове на тях (виж края на статията).

Днес “Малинарката”, както я наричат берковчани, продължава спокойно да седи и съзерцава мирния живот вървящ си пред нейния взор. Тя с готовност ще “позира” с Вас за снимка или ще бъде тих свидетел и събеседник на непринуден разговор.

Година на създаване – 1967г.
Скулптор – Стефан Стоймиров
Материал – розов мрамор
Координати – 43.2370593, 23.1224171

В следващите редове може да прочетете историята за създаването на чешмата, да разгледате галерия от снимки и да прочетете стихотворението от Иван Вазов, посветено на берковските малинарки.

Continue reading